Как заложените в Зелената сделка политики ще се отразят на развитието на компаниите обяснява Марина Стефанова, директор на магистърска програма „Отговорно и устойчиво управление“ в Софийски университет.
Европейският съюз отговаря за повече от една пета от световните емисии на CO2. Разочароващата истина е, че напредва много бавно с отделянето им от индустриализацията. Въпреки че общият брой на емисиите продължава да намалява с над 20% от 1990 г. насам, настоящите оценки обобщават, че ЕС все още не е на път да постигне целите от Парижкото споразумение и да намали емисиите с поне 55% до 2030 г.
Ето защо 2022 г. е ключова за Зелената сделка. Въпреки войната в Украйна и последиците от нея, започналите промени трябва да продължат, защото новите политики имат потенциал да бъдат вододел на напредъка по пътя ни към устойчиво развитие. Да ни отдалечат от зависимостите от изкопаеми горива, замърсяването и въздействието му върху човешкото здраве, изчерпването на ресурсите и кризата в биоразнообразието.
За да приложи ефективно Зелената сделка и да осигури система за справедлив преход за всички региони и сектори, ЕС разработва набор от трансформиращи политики. Само за създаването на подходяща правна рамка през последните две години ЕК подготви над петдесет нови директиви и регламенти, свързани с климата, енергията, кръговата икономика, транспорта, селското стопанство, финансовите услуги, биоразнообразието и управлението на отпадъци. Пакетът от юридически промени включва действия и за актуализиране на съществуващото законодателство, особено в направлението за повишаване на прозрачността на действията на предприятията, насочени към устойчивото им функциониране и развитие.
Зелената сделка има отражение в почти всички ключови сектори на икономиката. Най-засегнати са:
Преходът към нулево нетно потребление и постепенното спиране на въглищата има значително социално-икономическо въздействие върху местните общности, където работят лигнитни инсталации или въглищни мини. Очаква се съответните области да бъдат подкрепени чрез Механизма за справедлив преход на ЕС, националните планове и други източници на финансиране.
За потребителските стоки и търговията на дребно преходът към кръгова икономика ще наложи промяна в модела, по който ежедневно работят. Някои от тях предполагат:
В строителството се въвеждат по-стриктни закони, свързани с енергийните характеристики на сградите, придружени от финансиране и стимули за повишаване на енергийната ефективност. Очаква се държавите членки да се ангажират да обновят обществените и частните сгради, за да намалят потреблението на енергия и да стимулират строителния сектор, особено местните работни места.
Зелената сделка насърчава устойчивия транспорт, включително ще подпомогне електрификацията на железниците и използването на превозни средства с чиста енергия, и в същото време въвежда стриктни изисквания за мониторинг и докладване на консумацията на гориво и емисиите за корабоплаването и авиацията. По отношение на морския транспорт това означава инвестиции в алтернативни горива и развитие на устойчиви флотове.
За сектора на финансовите услуги е приет Регламент за устойчиви финанси, който да насочи финансирането, осигурено от национални и международни финансови институции, фондове и частни инвеститори към устойчиви инвестиции. ESG факторите (екологични, социални, управленски) се все по-интегрирани в кредитния рейтинг на финансовите институции, пренасочвайки масовото финансиране към устойчиви сектори и дейности.
Не на последно място, въпреки че в момента Зелената сделка не съдържа конкретни разпоредби за туризма, това е силно засегнат сектор и основните насоки за неговата трансформация предвиждат:
Ключова цел за всички организации е да постигнат климатична неутралност до 2050 г. Въпреки на пръв поглед сложната и многоаспектна картина, която формира външната среда за работа на компаниите, не можем да подминем възможностите, които се отварят пред тях.
Подобна промяна им позволява да преосмислят изцяло начините, по които създават, разпространяват, продават, поддържат и рециклират своите продукти. Компаниите имат реален шанс да експериментират, иновират, разработят и внедрят в своите производствени процеси нови и чисти продукти и технологии с привлечено публично и частно финансиране. В допълнение, биха могли да намалят причиненото от тях замърсяване и да участват активно в опазване на биоразнообразието.
За тази цел е необходимо всяка от тях да си разработи специфична програма за вътрешна трансформация, която да подпомогне създаването на въглеродно неутрално мислене в екипа, структурата, фирмените операции и новите възможности, които се откриват. Тази промяна предполага както възможност за устойчив растеж, така и усилия върху по-дългосрочни модификации в модела на създаване на добавена стойност. Ето какво могат да направят компаниите в тази посока:
Едно е сигурно. Обучението и повишаването на квалификацията на работниците в секторите, които са най-зависими от изкопаеми горива, е от първостепенно значение, заедно със социалното включване, връзката между образованието и икономиката и общностите за достигане на индустрия 5.0 – засилване на активната роля и приноса на индустрията в обществото и допълване на подхода на 4-ата индустриална революция със зелени изследвания и иновации.
Компаниите, които са част от веригата на доставки, са сред основните източници на емисии от парникови газове. Интензивната цифрова трансформация може да бъде използвана за оптимизирането на усилията за декарбонизация. Ето какво можем да направим, за да променим традиционния модел на верига за доставки към свързана, интелигентна и високоефективна екосистема:
Д-р Марина Стефанова е директор на магистърска програма „Отговорно и устойчиво управление“ в СУ. Води нови дисциплини, сред които „Систематизация и стандартизация на КСО“ и „Отговорно и устойчиво развитие“. Ръководител е на ESG академията към Центъра за образователни услуги към СУ. Председател e на УС на Българска асоциация на КСО специалистите и член на УС на Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите в България и Българска хранителна банка.
Активно съдейства за създаване на стандарти и политики в областта на КСО като член на Огледалния комитет на ISO 26 000 към Българския институт за стандартизация, Консултативния съвет по КСО към Министерството на труда и социалната политика, Националната контактна точка към ИА за насърчаване на МСП и Икономическия и социален съвет.